1. Съществителни, които се произнасят в края с <-ък>, се записват с <-ък>.

Примери: ремък, камък, остатък.
Изключения: облак, признак, призрак.

2. Съществителни образувани с наставките <-овъчен> и <-ъчен> се произнасят и пишат с <-ъ>.

Примери: клетъчен.

3. Умалителните същ.имена се пишат с „ъ”.

Примери: масълце, писънце.

4. Глаголни окончания за първо лице единствено число и трето лице множествено число сегашно време се произнасят с „ът”, но се пишат с „ат”.

Примери: чета, четат, лежа, лежат.

5. Представки, които се пишат с „ъ” – „въз”, „въ”, „съ”, „ът”.

Примери: възпявам, възкликвам, въоръжен, въвеждам, съученик, съименник.

6. Значение на представка „о”:

а) действието засяга повърхността и се разпространява върху целия обект;
Примери: обелвам, осолявам, озарявам, оповавам, оглеждам, оцветявам.

б) обектът или субектът на действието получава качеството на произвеждащо име;
Примери: ставам беден (обеднявам), ставам здрав (оздравявам), ставам жаден (ожаднявам).

7. Комбинацията от представки „о” и „без” означава лишаване от нещо. Представката „без” винаги се съчетава с представката „о” и никога с „у”.

Примери: обезсолявам, обезводнявам, обезличавам.

8. Значение на представка „у””

а) действието се насочва от дълбочина към или от центъра;
Примери: ужилвам, убождам, ухапвам.

б) действието се насочва надолу;
Примери: увисвам, улягам.
Изключение: обесвам.

NB: Един и същи глагол може да присъедини представка „о” или „у”, но получените глаголи са с различно значение.

Примери: омалявам-умалявам, оронвам-уронвам, оказвам-указвам.

9. Дублетни форми.

Примери: оедрявам-уедрявам, омесвам-умесвам, отруден-утруден, ошия-ушия, уросявам-оросявам.

10. Значения на представка „пре”:

а) повторно извършване на действията;
Примери: преобливам, преброявам.

б) действието разделя пространството или предмета на две части;
Примери: преграждам.

в) действието се извършва в степен по-голяма от нормалната;
Примери: премръзвам.

г) назовава се обратно положение;
Примери: превръщам.

11. Значения на представка „при”:

а) чрез действието се постига намаляване на разстоянието между обектите;
Примери: прикрепвам, пришивам.

б) действието се извършва в слаба степен или еднократно;
Примери: припечелвам.

в) с действието се назовава добавяне, внасяне на нещо отвън;
Примери: прибавям.

г) действието е начално и внезапно;
Примери: прииска ми се.

12. С един и същи глагол чрез прибавяне на двете представки се получават глаголи с различни значения.

Примери: припиша-препиша.

13. Наставки с „о”:

"олия" – дреболия, дяволия;

"отия" – бъркотия, тъпотия;

"оляк" – праволяк, треволяк;

"ост" – бодрост;

"ота" – срамота, грехота, сивота;

"ол"- крачол, суходол;

"от" – шепот;

"ор" – квестор, скулптур, литатор;

1. Съществителни от ж.р., които завършват на „т” се пише „тт”
Примери: радост+та – радостта, свещ – свещта.

2. Съществителни от м.р. завършващи на гласен звук:

а) –я, - ят се членуват:

- 10 същ. имена (сън, ден, път, кон, крал, цар, зет, огън, нокът, лакът).
Примери: зетя, -ят; нокът – нокътя, нокътят.

- всички същ. завършващи на „й”.
Примери: случай – случая, случаят; юбилей – юбилея, юбилеят.

- всички същ. образувани с наставка „тел”.
Примери: носител – носителя, носителят.

- същ. за лица образувани от –ар, яр
Примери: воденичаря, -ят; юбиляря, -ят.

NB: Същ. имена, които завършват с наставка "ар, яр", но не назовават лица, се членуват с –а, -ът.

Примери: буквар – букварът, глухар – глухарът.

3. Синтактичен аспект на членуването:

- с пълен определителен член (ът, ят) се членува подлогът в изречението, т.е. думата, която в съчетание със сказуемото може да се замести с личното местоимение „той”.

- с кратък опр.член (а, я) се членува думата, която в съчетание със сказуемото може да се замества с мест. „него” (го) или „на него” (му).

NB: Ако подлогът има определения или приложения, те се членуват с пълен опр. член. След предлог имената винаги се членуват с кратък опр. член.

Примери: Войникът [той] загуби паспорта си. [него]

а) подлогът в главно изречение може да е пояснен от подчинено определително изречение, което отдалечава подлога от сказуемото, но не нарушава връзката между тях.


Примери: Човекът, с когото имам среща, закъснява. – Той закъснява.

б) прозвища и прякори, дори да са подлог в изречението не се членуват с пълен член.


Примери: Петър Моканина ясно вижда истината.

в) в безлични изречения подлогът прилича на допълнение. За откриването му трябва да се използва не подвеждащ въпрос, а заместване с местоимение.


Примери:

Тежи ми грехът, който извърших. – Той ми тежи.
Директора го няма. – Него го няма.

г) когато всяко прилагателно име в съчетание със съществително име назовава различно понятие, книжовната норма изисква:

- същ. име да е в ед.ч.
- да се членува всяко от прилагателните имена

Примери: Златният и сребърният медал [ед.ч.] бяха спечелени от българите.

д) с пълен определителен член се членува именната част на съставното именно сказуемо. На практика това означава, че името което се намира в дясно от спомагателния глагол „съм” се членува с пълен определителен член.


Примери: Той е най-добрият човек, когото познавам.

NB: Спомагателният глагол „съм” има сложни форми: бил съм, щял да е, ще да е, няма да е и др.

Следва продължение ...